Изкуството на войната“ е ръководство за това как да побеждаваш

 

„ Изкуството на войната “ е управление за това по какъв начин да побеждаваш умно – с разум, тактика и ловкост, а освен с груба мощ. Затова книгата постоянно се чете и от водачи, мениджъри и хора, които желаят да се учат по какъв начин да побеждават в „ борбите на живота “.

 



 

 

Излезе най-новото издание на една от безконечните книги – ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА .

Двуезичното издание на ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА е по-различна книга от предходните версии, обогатена с нагледни образци и приложения на остарели, изпитани през вековете тактики и тактики, само че този път с действителните същински истории от бойното поле и исторически герои, които са прибягвали към поуките и упътванията на безконечния справочник на Сун Дзъ – ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА.

Изданието е превъзходно образно илюстровано и разширено, включва нови мнения от специалисти и военни историци, даващи образци за това по какъв начин мъдростта на Сун Дзъ неведнъж се удостоверява. Впечатляващо е и че е двуезично – на български и китайски. Изключително комфортният формат на книгата я прави леснопреносима като прелестно четиво, което може да е на разположение когато и да е, с приятна хартия и комфортен шрифт.

Книгата е илюстрирана със фотоси от действителни сражения на бойното поле, и то от модерни войни. Всяка глава е онагледена освен с невероятни илюстрации, доста от които се разгласяват за пръв път, само че и с подробни образци и изведени сентенции, да вземем за пример: „ Да се работи съгласно обстановката, значи да се употребява преимуществото посредством адаптиране на проектите “. Това прави новият прочит не просто потребен, само че и завладяващо забавен.

„ Изкуството на войната “ се състои от няколко глави, разпределени в закономерна поредност, каквато е и самата книга – Планиране, Военни дейности, Стратегическо нахлуване, Разгръщане на армията, Настъпателна инерция, Съществено и несъществено, Маневри против врага, Деветте променливи, На поход, Терен, Деветте типа местности, Нападение с огън и Използване на шпиони. Всяка глава е онагледена с образци, съпроводени от снимки, забавни заключения и цитати, което прави сериозния текст извънредно наличен.

 



 

Предистория

Написана през V в. пр.н.е., „ Изкуството на войната “ на Сун Дзъ към момента се употребява като управление по военна тактика. Дори самите Наполеон, Мао Дзедун и Дъглас Макартър настояват, че са черпили ентусиазъм от концепциите на китайския мъдрец и освен това – употребявали са тактиките и дейностите на бойното поле. Концепциите на китаеца Сун Дзъ се ползват и в областта на политиката и корпоративната тактика. Това илюстровано двуезично издание показва освен китайските писмени знаци от истинския текст паралелно с преведения, само че и онагледява учението на Сун Дзъ с исторически сражения. Всяка от тринайсетте глави съдържа актуален коментар и образци по какъв начин правилата на великия пълководец се ползват по международните бойни полета и в същинските боеве в другите войни.

Изключително доста може да се научи от това антично помагало – като по кое време да вземем за пример информацията, предоставена от шпиони, е трансформирала хода на борба. Как историята демонстрира, че концепциите на Сун Дзъ за смисъла на терена в спор са правилни? И къде най-добре можем да намерим образци за водене на стратегическа война? От античния свят до ХХ век показаните борби са илюстрирани с цветни бойни карти, картини и творби на изкуството. С голямо въздействие върху водачите през международните хилядолетия и пълководци „ Изкуството на войната “ е типичен текст, който заслужава това илюстровано и разширено издание на два езика, включващо нови мнения от специалисти военни историци, даващи образци за това по какъв начин мъдростта на Сун Дзъ неведнъж се удостоверява.

***

ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА е завладяваща книга, помагало, което ловко преплита другите детайли на военните дейности още преди началото им и доста след техния край. Всъщност, в случай че би трябвало да обобщим Изкуството на войната “ на Сун Дзъ, то това е типичен етюд по тактика и военна тактичност, който се употребява и в наши дни в бизнеса, водачеството и личностното развиване. Някои съвременници даже дефинират към този момент книгата с модерната дефиниция „ лайф коуч “.

 

За какво се приказва в „ Изкуството на войната “?

 „ Изкуството на войната “ е древнокитайски етюд, написан от стратега Сун Дзъ към V век пр.н.е. Това е една от най-старите и авторитетни книги в международен мащаб за военната тактика, само че „ Изкуството на войната “ също по този начин се ползва сполучливо и в бизнеса, водачеството, спорта и личностното развиване. Нима във всички тези действия ние не сме във война?!

 



 

 Основните тематики в книгата

– Стратегия и обмисляне: Как да анализираш обстановката, да планираш акции и да печелиш, като използваш разсъдък, а освен мощ

 – Тактика и маневри: Как да се придвижваш, по кое време да атакуваш, по кое време да се оттеглиш, по какъв начин да използваш терена и времето

– Психология и машинация: Как да заблуждаваш врага, да създаваш подправени сигнали и да сломиш духа му още преди борбата

– Опознаване на себе си и врага: Анализ на личните и непознатите недостатъци и мощни страни

– Лидерство: Как един пълководец би трябвало да се държи, с цел да завоюва уважението и лоялността на хората си

– Използване на запаси и отбягване на изтощителни спорове: Защо е значимо войната да е бърза и добре проведена

– Разузнаване: Значението на шпионите и информацията за триумфа на всяка акция

 

 С две думи:

„ Изкуството на войната “ е управление за това по какъв начин да побеждаваш умно – с разум, тактика и ловкост, а освен с груба мощ. Затова книгата постоянно се чете и от водачи, мениджъри и хора, които желаят да се учат по какъв начин да побеждават в „ борбите на живота “.

 

 

Прочитайки тази безконечна и мъдра книга, използвана за всички времена, можем да си създадем самостоятелни заключения, които най-после ще бъдат обединени в един – че войната е в действителност изкуство, тя не е за глупавите и бездарните. Изискват се мислене, разум и гений, с цел да се нарисува картината на бойното поле. А тя не е за всеки, единствено най-целомъдрените биха могли да вземат участие в това „ изкуство “.

 

 

И въпреки всичко – какви заключения биха могли да се извлекат от ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА? Какви са уроците на учителя Сун Дзъ?

 

 

Основни уроци от „ Изкуството на войната “

1. Познай себе си и врага. Най-важният принцип: „ Познай себе си и врага си, и ще спечелиш 100 борби “. Разбирането на личните ти мощни и слаби страни, както и на тези на съперника, е ключът към триумфа.

2. Планиране и подготовка. Успехът идва от положително обмисляне, подготовка и тактика, а освен от мощ или смелост. Битката се печели, преди да стартира, посредством интелигентно позициониране и разбор на обстановката.

3. Гъвкавост и акомодация. Винаги бъди подготвен да се приспособиш към изменящите се условия. Не се придържай сляпо към проекти, в случай че ситуацията се промени.

4. Използвай машинация и илюзия. Измамата е естествена част от тактиката: изглеждай слаб, когато си мощен. Приближи се, когато изглеждаш надалеч, и назад. Изненадата и заблуждаването на врага са могъщи оръжия.

5. Избягвай продължителни спорове. Дългите войни изтощават ресурсите и деморализират бойците. Стреми се към бързи и решителни победи.

6. Възползвай се от терена и събитията. Различни типове терен изискват друга тактичност. Използвай околната среда (планини, реки, времето) в своя изгода.

7. Мотивирай и управлявай хората добре. Войниците би трябвало да имат доверие в своя лидер. Добрият водач е по едно и също време корав и обективен, вдъхващ почит и убеденост.

8. Избягвай пряк конфликт, когато можеш. Победата не всеки път значи да се биеш. Най-висшето умеене е да победиш без стълкновение, посредством съюзи, дипломация или психически напън.

9. Използвай разузнаване! Шпионите и информацията са извънредно значими. Колкото по-добре си осведомен, толкоз по-малко рискуваш.

Разбира се, това надалеч не е всичко, тъй като всеки четец би могъл да изведе още два пъти по толкоз заключения и поучения. И тъкмо по тази причина е добре тази книга да се трансформира в настолна – същински справочник по какъв начин да побеждаваме във всекидневните войни до нас!

Всеки прочита книгата по собствен метод, само че това, което сплотява читателите, е, че постоянно извличат обичани мисли, сентенции и фрази за себе си, които след това употребяват в живота. В ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА поуките и умните мисли ни дебнат на всяка страница.

***

 „ Изкуството на войната “ – извор на мъдростта във всички времена. И в случай че използвахме тези мъдри мисли на работното си място или в персоналния си живот, надали щяхме да имаме проблеми

 

 „ Ако познаваш врага и познаваш себе си, няма да се уплашиш от стотици борби. Ако не познаваш врага, само че познаваш себе си, ще загубиш една борба за всяка извоювана. Ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще загубиш всяка борба. “

„ Върхът на умеенето е да сломиш съпротивата на врага без пердах. “

„ Всички военни дейности се основават на машинация. Следователно, когато можеш да атакуваш, би трябвало да изглеждаш неспособен; когато използваш сили, би трябвало да изглеждаш бездействащ; когато си близо, да изглеждаш далеч; когато си надалеч, да изглеждаш близо. “

„ Бързината е същността на войната. Възползвай се от неподготвеността на врага; атакувай там, където не се е защитил. “

„ Побеждава оня, който знае по кое време да се бори и по кое време не. “

„ Този, който се приготвя и чака, ще победи оня, който се хвърля в борбата неопитен. “

„ Един умен военачалник печели борбата, преди да я стартира. “

„ Няма по-голямо изкуство от това да обърнеш проектите на врага против самия него. “

 

Ето за какво завладяващото произведение „ Изкуството на войната “ учи по какъв начин да побеждаваме интелигентно и стратегически, посредством обмисляне, знание и машинация вместо посредством сляпа мощ.

Ако би трябвало да обобщим за какво би трябвало да прочетем новото двуезично издание „ Изкуството на войната “, можем да се спрем на няколко безапелационни тактики, които ни предлага създателят, и те са:

 

– Книгата: Текстът несъмнено ни демонстрира образно уроците за живота и бизнеса.

 – Важно: Познавай себе си и „ съперника “ – дали това е съперник, проблем, или личните ти недостатъци.

– Обмисли: Подготви се добре, преди да действаш, с цел да намалиш риска и да увеличиш шанса за триумф. Бъди еластичен – адаптирай се към събитията, вместо да се инатиш на един проект.

– Запомни: Победи без директна борба, в случай че можеш – посредством дипломатичност, договаряне или интелигентни ходове.

– Задължително: Използвай информацията като оръжие – колкото повече знаеш, толкоз по-малко ще губиш.

 

 

***

Откъс от наличието:

 

 

„ Сега разбираш, че при война единствено успеха има значение и няма изгода акцията да се протака. “

 

СТРАТЕГИЧЕСКО НАПАДЕНИЕ

 

…По-добре да надвиеш над цяла войска едновременно, вместо да я раздробиш на части…

 

Относно изкуството на войната в неговата цялост за предпочитане е да се завземе цяло царство, вместо да се дели на части; по-добре е да се надвие цяла войска, цялостен полк, цялостен батальон или отряд, вместо да се раздробяват на части. Този принцип обяснява, че да пожънеш 100 победи при 100 борби, не е висшо достижение. Върховното достижение е да надвиеш врага даже без да се стига до борба. Накратко, най-висшата форма на военното дело е да надвиеш врага с мисъл; идната – да разрушиш съюзите му; третата – да сразиш войските му в битка; и най-нисшата – да обсадиш градовете му. Обсадна война би трябвало да се подхваща единствено в случай че е неизбежно. Тя лишава скъпо време: три месеца за направа на преносими заслони, средства за транспорт и друго оборудване; още три месеца – да издигнеш диги или да прокопаеш изкопи край стените. Ако военачалникът изгуби самообладание и изпрати хората си да връхлетят града като размирен мравуняк, ще изгуби на вятъра една трета от войската си. Това са пагубните рискове при блокада. Затова вещият военачалник би трябвало да побеждава врага, без да влиза в битка; да завзема градовете му без блокада и да подчинява вражеските владетели без дълга военна акция. Длъжен е да постави всевъзможни старания, с цел да реализира цялостна победа, без да омаломощава воините си. Такова е изкуството на стратегическото нахлуване.

 

***

Сентенции, въодушевени от създателя Сун Дзъ, които всеки може да употребява за мотивация в живота, работата или просто като житейска философия:

– „ Познавай себе си и ще управляваш ориста си. “ Вътрешното схващане е най-силното оръжие.

– „ Печели борбите, преди да са почнали – с разум, а не със мощ. “ Подготви се по този начин, че триумфът да е неминуем.

– „ Гъвкавият оцелява, упоритият се чупи. “ Адаптацията е по-важна от твърдата воля.

– „ Сломи съпротивата без борба – по-малко спорове, повече победи. “ Понякога най-хубавата победа е тази, за която никой не схваща.

– „ Използвай ресурсите си умно, с цел да не те победят личните ти недостатъци. “ Управлявай силата и времето си.

– „ Знай по кое време да се оттеглиш – това също е изкуство на успеха. “ Не всяка борба би трябвало да бъде водена. 

 

 

За създателя

По традиция за създател на „ Изкуството на войната “ се счита Сун У, по-известен като Сун Дзъ – пълководец и пълководец, служил на Хъ Лю, държател на древнокитайското царство У от интервала „ Пролети и есени “ (770–476 година пр.н.е.). Достоверността на тази версия обаче е предмет на разгорещени научни разногласия. Някои учени считат, че несъответствия и анахронизми в текста са съображение за по-късна датировка на книгата. Други подлагат на подозрение даже съществуването на Сун Дзъ като историческа персона. Положението се усложнява в допълнение от съществуването на по-късен текст от втората половина на IV в. пр.н.е. – също наименуван „ Изкуството на войната “ с създател Сун Бин, прочут и под името Сун Дзъ. Няма одобрен общоприет текст на „ Изкуството на войната “. Преписван в продължение на епохи, той търпи леки промени, както е особено за множеството антични ръкописи. В класическия китайски няма пунктуация и това усилва броя на вероятните прочити. На места текстът несъмнено е с нарушена целокупност. Поради тези аргументи, добавени към двусмислието, присъщо на класическия китайски, няма две идентични тълкования на „ Изкуството на войната “. Според Сун Дзъ пълководецът не е просто боец с висок сан – той е академик и мъдрец. Този бездънен подтекст, облъхнат от мистицизъм, безспорно е измежду аргументите „ Изкуството на войната “ да импонира и до през днешния ден на читателите от целия свят.

„ Изкуството на войната “ си коства да се прочете, тъй като ни учи по какъв начин да побеждаваме мъдро и стратегически в борбите на живота, не с груба мощ, а с ясно мислене, подготовка и познаване на себе си и другите.

Оля АЛ-АХМЕД